Литературно творчество:
Творим за мама!
Мила моя майчице!
Тя е една, само една жена,
която обичам най-много на света!
Това е моята майчица добра!
Без нея не мога!
Тя е винаги пример в трудни времена!
Николета Христова
Майчина любов
Когато човек отнеме детето от майка му, то тъгува за нея. Сякаш дървото е майката, а ние се отдалечаваме от него. Всяко дете има нужда от майка, защото ако я няма остава самичко в мрака. Тя винаги остава в сърцето на детето.
Екатерина Недялкова
Майката
Майката е най-хубавото нещо за детето. Тя ни учи да ценим хората отвътре, а не по външност. Майката е добра, мила нежна и има още много думи, с които да я опишем. Тя блести в детското сърце като росата по тревата, огряна от слънцето. Ако някое дете си няма майка, когато е тъжно няма да може сподели мъката си. Ние трябва да ценим майките, защото в радост те ни подкрепят, а в мъка ни утешават. Когато мама ни прегърне, ние се чувстваме защитени. Мама ни дарява още от малки с чувството обич и ни прави добри.
Мима Христова
Майката
Майката е най-важното нещо за едно дете. От малки ние не можем без нея. Грижи се за нас докато пораснем. Учи ни на най-важните неща в живота. Децата растат радостни и щастливи, когато майка им се усмихва. Майката е спокойна, когато детето й е здраво и щастливо. Майката и детето са свързани завинаги.
Габриела Апостолова
Съчиняваме броилки и римушки
в клас!
Едно, две, три - дърво ще разцъфти.
Четири, пет, шест - Лиса ще плува с лодка днес.
Осем, девет, десет - птиче пее сладка песен.
Единайсет, дванайсет, тринайсет - сърненца с черни носленца.
Четиринайсет, петнайсет, шестнайсет - Слънчо със зайче играе!
Иван Христов
Слънчо люлее зайчета кръгли като кравайчета.
Раци бягат с дълги мустаци.
Лисици като смешни комици.
Сърненца със хубави носленца.
На дървото са кацнали врани-бърборани.
И малка пчелица е като капка водица.
Екатерина Недялкова
Една пчела с цветето е на игра.
Две сърненца с малки носленца.
Три зайчета по-сладки от кравайчета.
Четири врабчета с малки крачета.
Пет раци с много дълги мустаци.
Шест врани постоянно неразбрани.
Седем лисици с красиви огърлици.
Осем рибки с хриле, но без щипки.
Надежда Садинова
Дърветата разцъфтяха и всички в гората се събраха.
Враните дойдоха и сега обсъждат хубавата пролет.
Кума Лиса говори със сърненца с влажни носленца.
Слънчо се смее и зайчета люлее.
Мирела Динова
Зайчета се пързалят като кравайчета.
Сърненца с големи носленца.
Врани-бърборани на клона са се събрали.
Раци с мустаци са накривили големи калпаци.
Теодора Маринова
В гората са се събрали сърненца с малки носленца.
Също лисици, те пък са големи комици.
В рекичката малка пчелица пие сладка водица.
Във водата плуват раци с петметрови мустаци.
Зайчета са извити като кравайчета.
В небето летят врани. Повярвай, човече, те са големи бърборани.
Мима Христова
Зайчета като кравайчета се крият в гората.
Раци с мустаци плуват във водата.
Врани-бърборани грачат сега, че идва пролетта!
Николета Христова
ТВОРИМ С РИМУВАНИ ДУМИ!
Нищо, че навън е люта зима,
чакаме те, пролет мила!
Пролет
Със зелена рокля на бели цветя,
красива и цветна дойде пролетта.
Със очи сини като езера,
и с усмивки за всички деца.
Косите й златни като слънце блестят,
пролетни песни край мене ехтят.
И щъркелът чух със клюн да потрака.
Ето, че пролет е всички разбраха!
Надежда Мариянова Садинова
Пролет
В зелената градинка виждам бяло кокиче
и как го полива румено момиче.
Вече няма бели снежинки,
а има червени калинки.
По листенцата виждам росица,
прилича ми на детска сълзица.
Децата играят игра и пада голяма веселба.
Някой се обажда:
- Вижте, минзухарче и едно хубаво глухарче!
Мима Христова Анастасова
Пролет иде
Желаем силно ний сега
да дойде пролетта!
Събрали сме се всичките деца
и я чакаме със веселба!
Очакваме те, пролет мила!
Да изпълниш нашите мечти,
за слънчеви дни и весели игри!
Николета Савова Христова
Съчинихме и написахме в клас:
Зима в парка
Една сутрин излязох на разходка в парка.
Гледам на небето облачета бели,
а дърветата с рокли на дантели.
Над езерото надвиснали клончета,
а от небето падат снежинки като бонбончета.
Гледам малки стъпки в снега,
сякаш рисувана детска мечта.
И едно малко коте гуши се в снега,
а детето нежно му подава ръка.
Хората хранят врабчетата малки,
децата се спускат по ледени пързалки.
Аз в сърцето си ще запазя тази картина прекрасна,
аз ще запазя зимата ясна!
Надежда Мариянова Садинова
Зима
Една сутрин отидох на разходка в гората. Там видях, че земята е покрита със снежна покривка. От небето падаха нежно първите снежинки. Те бяха леки и пухкави. Езерото беше вледенено, а планината беше цялата в сняг. Дърветата бяха облекли снежни палта. Върху снежната покривка се открояваха стъпки на животни. Зад пънчетата се подаваха глави на зайчета. По клоните се появиха весели катерички. Задуха вятър. Боровете зашумяха, сякаш говореха. Чувствах, че тази зима е по-различна, по-вълшебна. И като си помисля, че тази бяла красота ще се съхрани в сърцето ми! Става ми още по-хубаво! Мисля, че това място ще си остане красиво през всички сезони. Всичко е като в белоснежна приказка!
Екатерина Петрова Недялкова
Зима
Днес отивам на разходка в гората. Виждам колко е небето ясно и красиво! Земята е цялата завита с бяла пелена. Дърветата са целите в пухкав сняг, който е като меко одеяло. Тишината сякаш ме омагьосва. Това е много хубава картина. Хората са облечени с топли дрехи и се спускат по малки хълмчета. Не можах да устоя. И аз се спуснах по красивия стръмен склон. Виждам красиви малки стъпки. Това е най-хубавата зимна картина!
Алис Ахмедова Ахмедова
Зима в гората
Една зимна сутрин отидох в гората на разходка. Земята беше побеляла от сняг, небето с цвят на искрящо синьо, дърветата покрити със сняг, а снежинките падат от небето радостни. Всичко е бяло! Почувствах се сякаш съм в бял свят. Животните стъпват по снега и оставят малки следи. Става още по-красиво! Зимата природа е прекрасна, защото ми подарява бяло щастие. Ех, че хубава зима!
Мима Христова Анастасова
